четвъртък, 31 декември 2015 г.

прекалено много обичам да се обръщам назад

a.k.a. Читателска равносметка за 2015. Защото обичам равносметки.

Да де, обаче от много време не съм правила равносметки. Как се започваше? Днес е, oh wow, последният ден от 2015 година. И аз, вместо да се глася за някакво събиране довечера (it’s gonna be boring anyways), стоя със запушен нос пред лаптопа – какъв късмет да ме хване настинка точно днес – и си мисля за книги.

Откъм четене тази година ми беше... прилична. След голямото претоварване през 2014, с което започнах чак да се замислям дали въобще чета за удоволствие, съм напълно доволна с всичко, което прочетох през 2015.

През тази година прочетох точно 31 книжки, препрочетох си още една (“Целувка за Ана” винаги е добро решение.), започнах книжен блог – не много активен, но все пак книжен блог. Също така, успях да си изпълня единствената сериозна цел, свързана с книгите – да запълня цялата дъска от читателското бинго на форум Муза – and oh boy, am I happy with myself. (Новото бинго малко не ми е по силите, но ще опитам и с него. You know, самопредизвикване и така нататък.) Писах ревюта, четох много чужди блогове, които ме надъхаха да се поинтересувам от редица книги, на които по принцип не бих обърнала внимание. О, и си купих неочаквано малко книги. (Броя ги сега и са... колко? Седем, плюс една като подарък и една, която се изгуби по време на пътуването си към България, така че накрая се отказах и я прочетох електронно.) Явно вече съм развила trust issues и към книгите, защото вече си купувам само когато съм сигурна, че ще ми харесат. Като си спомня, че предишните години почти не излизах от книжарница с по-малко от три нови книги, а сега едно обикаляне на Хеликон се състои от четене на десетина резюмета по задните корици на книгите и купуване на календар, примерно. Между другото, купих си най-прелестния календар с картини на ван Гог и прекрасната “Звездна нощ” е на корицата му и на месеца с рождения ми ден, like, hell yeah. Още не съм сигурна, че има къде да го закача, но това не пречи да му се радвам. (Да си представим, че действително съм казала нещо по темата.)

И... да вземем да направим един мъничък wrap up на прочетеното? Тази година се срещнах с някои нови любими мои книги, както и с някои, към които не искам да припаря втори път, и с много, много книги, към които пък имам смесени чувства.

В топ 3 на най-добри книги (защото ако трябваше да назова десет, щях да се измъча) за 2015... знам точно кои да сложа, но начинът на подреждане ще бъде съвсем субективен, защото и трите са ми специални, но по различни начини, а и самите истории са ужасно различни. И така, на първо място (I can’t bother with a countdown, цялата класация се побира в един абзац, за бога) слагам “Graffiti Moon” на Кат Кроули. Първо, защото я четох най-скоро и историята ми е още прясна. Защото ми надвиши очакванията. Защото представи тийнейджърството по най-милия начин и ме накара да завиждам че не съм Луси. Или Джаз, или дори Дейзи. И на първо място, защото е една от малкото книги тази година (като се замисля, може би единствената), която ми припомни какво е да обичаш да четеш – да не искаш историята да свършва, но същевременно да искаш да четеш още, да ти се налага да вършиш нещо друго, но мисълта, че книгата стои до теб и можеш да я вземеш и да зачетеш да те разсейва. Бях забравила какво е.
На второ място слагам “Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин. Странни взаимоотношения имам с тази книга. Четох я с месеци и малко се измъчих с нея, но същевременно историята ми беше интересна и абсолютно обожавам всички герои, дори и тези, които са за мразене. Може да съм абсолютно омагьосана от химията между Кийра Найтли и Матю Макфейдън в тяхната версия, но напоследък взех да се замислям дали да не обърна внимание и на минисериала с Колин Фърт, така че през 2016 отново ще си припомням историята. Може и да препрочета книгата, този път за по-малко от 2 месеца (...надявам се.)
На трето място отива “Lips Touch: Three Times”, която, макар че е зверски добре написана и всяка история е прекрасно изградена, не можа да ми стане толкова близка, колкото предните две. Все пак я препоръчвам на всички, де.
(Окей... в крайна сметка не успях да се събера в един абзац.)

На първо място в топ 3 на най-лошите ми книги за годината е “Life and Death” на Стефани Майър. Ревюто ми до голяма степен ми описва чувствата към тази книга – радвайте се, че е без спойлери, защото ако беше, сигурно щях да напиша султански ферман. Все още съм бясна на Стефани, че ме разочарова толкова. И че се намират хора, които мислят, че L&D е по-хубава от оригиналния Здрач. Както казва една интернет дружка “everyone’s entitled to their opinion but your opinion is wrong”. Кхъм.
На второ място слагам “Добри поличби” на Тери Пратчет и Нийл Геймън. Любима е на много хора, включително мои познати и имах високи очаквания. Надявах се да ми хареса, ИСКАХ да ми хареса. Но беше нещо много далечно от това, което си представях; влачих я няколко месеца, и в крайна сметка, малко след половината не ми издържаха нервите и я зарязах. Постоянното представяне на нови герои, към които не мога да се привържа и прескачане от едно място на друго ми дойде в повече. Не е за мен тази книга, това е.
На трето място мога да сложа няколко книги, но слагам “Rusty Nailed” на Алис Клейтън защото най-малко очаквах тя толкова да ми подложи крак. Толкова разочароващо продължение не съм чела... никога? Било то и за такъв жанр роман.

Мога поне да се надявам, че през 2016 ще случа все на хубави или поне приемливи книги. Ако не – поне ще имам материали за гневни ревюта. И да чета, защото наистина ми харесва, а не за да завърша предизвикателство или за да напиша ревю.

А хубавото, надявам се, за читателския ми план за тази година е, че започвам нови поредици, с които в най-добрия случай ще си намеря нови герои, заради които да си умирам от чувства. Малко ме притеснява, че три от тях звучат малко еднакво като основен сюжет (“Стъкленият трон”, “Алена кралица” и “Въглен в пепелта” – и в трите става въпрос за девойче, живеещо в неволя, което по дадени обстоятелства се набутва между благородниците и става част от любовна геометрична фигура. Oh, come on.), но доколкото знам, и трите истории нататък се развиват по съвсем различен начин, тъй че ще опитам да не обръщам внимание на това си притеснение. Също така, ще се пробвам да прочета малко повече класики през 2016, пък дано да ми се получи. А TBR, дори януарски, не смея да си правя. Накъдето ме поведе книгоманското шесто чувство.

С това мога да се включа в последния ден от годината. Fellow блогъри и не само, пожелавам ви много муза за четене. Догодина ще се чуем пак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар