Totally Should've Tag

Доколкото знам, не съм тагвана, но 1) нямам намерение да оставям блога си да замре отново и 2) както е тръгнало, това се очертава скоро да се превърне в Sarah J. Maas appreciation blog, затова бързам да внеса малко разнообразие. И да си почина от борбата с "Тютюн".

1. Със сигурност трябваше да има продължение: "Целувка за Ана" на Стефани Пъркинс. Толкова леко ми вървят нейните истории и ми е такова удоволствие да чета нещата й, че с радост бих прочела и любовните истории на Рашми, Мередит, че дори и на готвача от закусвалнята на училището.

2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица: Тук ми е трудно. Не за пръв път казвам, че не обичам дълги поредици, пък да не говорим за spin-off такива. Май съм пас?

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги: Айзък Мериън! От нещата, които съм гледала на сайта му, има много интересни и мрачни идеи. Да не споменавам тънкия му черен хумор, който обожавам. Или пък стилът му на писане... През лятото четох "The New Hunger" и още на първата страница си помислих "добре, вече имам поне три нови любими цитата". (А за тези, които не знаят - "Топли тела" официално е поредица и историята на Ар, Джули и всичките зомбита и почти-зомбита тепърва ще се развива. Така че, да, на практика този автор вече пише повече книги.)

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг: Доколкото вече съм чувала от спойлерите за останалите книги, Селена Сардотиен от "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас. Разбирам, че явно целта на авторката е да покаже, че поредицата разказва историята на Селена, а не любовната история между Селена и някой друг герой, но ми е болно да знам, че връзката ѝ с Каол има толкова много потенциал, който явно ще си остане неразвит. Още не съм запозната с персонажа на Роуан, но... засега съм скептична. Не знам.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно: Може би "Скитница" на Стефани Майър. Някак понятията "научна фантастика" и "щастлив край" не са ми съвместими. Исках героите да се поизмъчат повече и да жертват повече. И да не се развият толкова удобно нещата накрая. Каква ѝ е тази постоянна нужда на Майър да оставя всичките си герои максимално щастливи?
О, и "Реквием" на Лорън Оливър, която на практика... не завърши. Едно е отворен край, друго е почти-липса на такъв. Очаквах много повече от точно тази авторка.

6. Със сигурност трябва да има филм по нея: "Моят Свети Валентин" на Лорън Оливър би проработило като страхотна тийн драма. Филмът даже вече е в процес на правене и съм повече от доволна, че Зоуи Дойч е в главната роля, защото перфектно пасва на характера на Сам.

7. Със сигурност трябваше да има сериал: Още си чакам ситкомите по "Wallbanger" на Алис Клейтън или "Заразно глупава" на Каприс Крейн. Главни герои, които са пълни откачалки и едвам си държат мислите от разпадане, когато са в компанията на другия? Идеята за врагове-приятели-влюбени? Умопомрачително готини второстепенни герои и не-съвсем-стандартен хумор? Да, моля.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка: "Предани" на Вероника Рот. Прескачането от главата на Трис и Фор хич не ѝ се получи.

9. Със сигурност трябва да се смени корицата: Корицата с червените устни на "Lips Touch: Three Times" на Лейни Тейлър е ужасна трябва да се забрани със закон. Пак е хубаво, че има и друго издание, но ако това беше единственото, много трудно бих посегнала към книгата. (Кого лъжа всъщност? Лейни Тейлър я е написала, все пак...)

10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици: Българските корици на трилогията "Делириум" от Лорън Оливър направо ме обиждат лично. Ясно, че не трябва да се съди книгата по корицата, но въпросната корица трябва да привлича и да носи атмосферата на историята. Докато тези на "Делириум", "Пандемониум" и "Реквием" не изпълняват нито едната от двете задачи. Не че оригиналните дават кой знае колко ясна представа за сюжета, но са много по-красиви и някак успяват да покажат някаква частица от същността на Лена.

11. Със сигурност трябваше да има само една книга: Duh, "Wallbanger" на Алис Клейтън. С втората книга само ми се развали хубавото мнение за героите. Продълженията на romcoms никога не са добра идея, научете се най-накрая...

Mid-Year Book Freak Out Tag

Най-сладичкият фенарт на земята,
авторът е ArinaFoxy

Откакто видях този таг да се мярка из блоговете през последните няколко дни, мислено си записах, че ще устоя на изкушението му сега и ще изчакам края на годината, за да си направя книжна равносметка с тези въпроси (защото си нямате наидея колко МНОГО обичам да правя равносметки). Но Ева ме тагна, а аз се надъхах, тъй като активността ми в блога е много по-малка, отколкото би ми се искало, aaand here we are now.

1. Най-добрата книга, която си прочел/а досега през 2015: Случва ли ви се да оценявате качеството на дадена книга, но това да не я прави автоматично любима? Защото най-добрата книга, която съм прочела тази година досега "Lips Touch: Three Times" на Лейни Тейлър и единствено на нея съм дала пет звездички в GR, което говори само за себе си. Но все пак най-любимата ми книга за 2015 година е "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин. Отне ми много време да я прочета и няколко пъти бях на път да се откажа, но в нея са най-любимите ми книжни герои евър и ме прави много, ама много щастлива. И дори да не ме бива в препрочитането, се надявам да вляза в едно хубаво настроение в някой подходящ момент и да я прочета отново. Ама този път както трябва. Абе, P&P all the way!

2. Най-доброто продължение, което си чел/а досега през 2015: Определено ''Пандемониум" на Лорън Оливър. Не мисля, че някога продължение на дадена поредица ми е харесвало толкова много. Надмина всичките ми очаквания.

3. Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си: Хм... Големият интерес покрай поредицата "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас ме накара да добавя първата книга в читателския си план, но не знам кога ще я прочета. Фактът, че авторката рязко реши вместо три книгите да станат шест, не ме зарадва много. Пък и все по-рядко вече започвам поредици - ами ако ми стане прекалено драматична и изморяваща и ми се прииска да спра с нея по средата? Освен това тези дни се бях навила да си купя първата част, но не се почувствах спечелена от първата глава. Все пак мисля, че просто сега не е моментът и рано или късно ще я започна.

4. Най-желани предстоящи издания през втората половина на годината: Очаквам "Самодива" на Краси Зуркова да се появи на пазара - изберете българското и тъй нататък. Освен това тихичко чакам някое издателство да преведе "Cruel Beauty" на Розамунд Ходж. Знам, че мога да си я сваля и да я прочета в оригинал и знам, че мога да я поръчам от чужбина, но наистина предусещам, че ще ми хареса и ми се иска да я държа в ръце и да я прочета на родния си език. Има ли някой друг, който си решава предварително, че ще хареса дадена книга повече, ако я прочете на определен език или в определен формат? Само аз? Добре.

5. Най-голямо разочарование: Oh, boy. "Rusty Nailed" на Алис Клейтън или по-позната на българския книжен пазар като "З като Закови ме". Обожавам първата част, докато тази ме разочарова дотолкова, че ми умря любовта към цялата поредица. Три години фантазиране по Ед Саймън ми бива убито за два дни с прочитане триста страници. Представяте ли си?

6. Най-голяма изненада: "Animal Farm" на Джордж Оруел. Изненадата е в това, че въобще не съм очаквала да ми допадне особено. Не очаквах да й се насладя толкова, при положение, че трябваше да ползвам Гугъл, за да схвана напълно направените паралели с реални исторически събития. Но ми хареса. Много. Не харесах (не е точната дума за чувствата ми към тази книга, защото същевременно умрях от кеф, докато я презентирах в час по английски) "1984", защото ми беше прекалено тежка, песимистична и с чувство за пагубност в нея, но крайно много се израдвах на Фермата, защото песимизма и пагубността пак си бяха там, но бяха олекотени дотолкова, че да се смея с глас на иронията в нея. А последния абзац, господи, последния абзац! Не мога да се сетя за друга книга от прочетените ми, която да има завършек, който да е толкова на място.

7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб): Али Брош с "Hyperbole and a Half", въпреки че книгата й не е точно книга. Така или иначе, забавлявах се с Хиперболата адски много и с радост ще се заема и с другата й книга, когато излезе. Имам нужда от повече неща, които да ме разлигавят така, както го правят илюстрираните истории на Али Брош.

8. Нов герой, по когото си падаш: Последният добавен в харема беше Ливай от "Fangirl" защото е най-голямото слънчице. Май заради него прочетох цялата книга.

9. Най-нов любим герой: Елизабет Бенет и господин Дарси, hands down. Също така, Анамик и Мазарин от две от историите в "Lips Touch", my precious doomed babes.

10. Книга, която те е разплакала: "Черния красавец" на Ана Сюел, защото съм бебе. И защото е най-миличката книга, която съм прочела тази година.

11. Книга, която те е зарадвала: "Is Everyone Hanging Out Without Me?" на Минди Калинг, беше супер забавна и лекичка, макар и да не бях запозната с работата и ролите й преди това. Още не съм сигурна дали искам Минди да ми бъде дружка или искам аз да съм Минди.

12. Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година: Тази година почти не съм гледала филмови адаптации на книги, но "Гордост и предразсъдъци" от 2005 година ми стана любима веднага. Гледах я горе-долу по същото време, докато тъкмо напредвах с четенето и в момента виждам филма и книгата като едно цяло и не мога да кажа дали книгата ме е накарала да обичам филма или обратно.
Също така, упорито отказвам да гледам минисериала от 1995-та, защото Кийра Найтли и Матю Макфейдън бяха перфектни, не искам да си представям никого другиго като главните герои и обожавам този филм с всичките му исторически неточности и фриволности. О-Б-О-Ж-А-В-А-М.

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината: Като че ли ревюто ми на "Fangril" беше най-сполучливо и там успях да кажа всичко, което ми беше на ум.

14. Най-красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а): Проблемът е, че почти не съм си купувала книги тази година. Разочарована съм, защото си поръчах "Lips Touch" (не е като да я споменавам за хиляден път), но така и не пристигна, а е тооолкова красива.

15. Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината: Като за начало "Тютюн" и "Железният светилник" са ми наложителни, колкото и да не ми се иска. Със сигурност скоро ще прочета и "Nick & Norah's Infinite Playlist" на Дейвид Левитан и Рейчъл Коун и "Just One Day" на Гейл Форман. Но и за тях не е сигурно. Well... мога да обещая само, че ще прочета такива книги, за каквито съм в настроение.

Супер... сега пак ми се гледа "Гордост и предразсъдъци"...

Кой да бъде следващият? Калина? Лияна? :)

Unpopular Opinions Tag

Добре де, нямам нови ревюта за писане, нито ми се пренаписват стари, но много ми се пишеше нещо, а и никъде не съм тагвана - затова пък ще ви пробутам таг, на който не съм се натъквала в българските блогове. И ми е достатъчно интересен за попълване. И защото като че ли ми е много по-лесно да критикувам, отколкото да хваля. Не сме ли всички така?

1. Популярна книга или поредица, която ти не харесваш: "Eleanor & Park" на Рейнбоу Роуел. Въпреки че я четох с мисълта, че супер много хора я харесват и трябва и аз да намеря хубавото в нея, просто ми се стори... прехвалена. Имаше и по-...силни моменти, но нищо, което наистина да ми въздейсва. Мисля, че главният ми проблем беше в самия изказ на авторката и неоспоримата й способност да пише за герои които са толкова големи интроверти, че да не мога да вникна в тях, камо ли да ги обикна. Положението беше много по-леко във "Fangirl", но тук... тук въобще не се получи.

2. Популярна книга или поредица, която е по-скоро мразена, но ти я обичаш: О, боже мой. "Здрач". "Здрач" от тук до луната и обратно. Беше първата книга, която през далееечната 2009-та качествено ме удари по главата и ме доведе до просветлението, че обичам да чета. И май единствената книга (поредица, де), която съм чела на компютъра (че и препрочитала), без условията да ми убият желанието. И колкото и да я критикуват и мразят, и колкото и да ми расте неприязънта към мрачни brooding герои с наркоманско излъчване, винаги ще пазя топли чувства към Едчо, а тази поредица, и в частност първата книга, ще ми е винаги на сърце.

3. Любовен триъгълник, в който главния герой е избрал човека, който ти не си искал да избере (или романтична двойка, която не харесваш): Сравнително сериозно се замислих по въпроса и не мога да посоча нито една такава двойка от книга. Внимавам да не наблягам на любовните триъгълници, а когато попадна на такъв, обикновено завършва по начина, по който аз съм се надявала. Не мога да се сетя и за омразна двойка, защото при тези, които не са ми допадали, е било очевидно, че въобще няма да ги бъде. Мога ли да се измъкна по най-лесния начин с Крисчън и Ана от Нюансите? Въпреки че и двамата са ужасни същества и абсолютно се заслужават.

4. Популярен жанр, към който рядко посягаш: New Adult. Не ме влече да чета как двама ненормално секси герои с проблемно минало се срещат и преминават през дълги мъчителни драми, които да им изпитат връзката. Но може пък да имам грешно впечатление и проблемът да е в мен! Просто съм чела достатъчно ревюта, които да ме убедят, че този жанр не е за мен.

5. Популярен или много обичан герой от книга, когото не харесваш: Да кажем Деймън от "Обсидиан" на Дженифър Л. Арментраут. Въпреки че много хора ми споделят мнението, книгата е достатъчно разпространена, за да попадам на хора, които да му харесват шегите и държанието, което пък може би се поправя от втората книга нататък, само че нямам намерение да стигам и до нея. Eh.

6. Популярен автор, който не успява да ти се хареса: Тери Пратчет. Знам, че има безкрайно много фенове, които никога не се уморяват да четат негови неща и го обожават, но на мен писането му просто ми върви супер бавно и ужасно тегаво. Опитвала съм се да чета и евентуално да харесам нещата му, но просто не става.

7. Популярни и често използвани в книгите тропи, които си се уморил да срещаш (като "изгубени принцеси", продажни владетели, любовни триъгълници и др.): Както вече споменах, пустите мрачни нацупени биполярни мистериозни мъжки герои, които главните героини по незнайни причини намират за умопомрачително чаровни и привлекателни. На второ място са любовните триъгълници, които само ми развалят хубавите очаквания.

8. Популярна поредица, която нямаш желание да прочетеш: Да започнем с това, че масово започнах да избягвам поредици от опасения, че първата книга ще ми хареса, а оттам нататък само ще върви надолу, а аз отчаяно ще чета останалите книги, надявайки се, че положението ще се подобри. Тъй че са много известните поредици, с които не съм се занимавала все още, въпреки че в голям брой от тях виждам голям потенциал, поне съдейки по резюмето. Ще кажа "Братството на черния кинжал" на Дж. Р. Уорд, защото наистина, ама наистина нямам силите за поредица от 10-20-30 книги за една камара влюбени двойки с вампири-воини. Ако имаше кой да ме забаламоса да пробвам да почна тая поредица, докато издадените книги бяха по-малко, можеше и да се навия. Сега - никакъв шанс. Уви.

9. Казват, че "книгата винаги е по-хубава от филма", но има ли филмова или телевизионна адаптация, която харесваш повече от книгата-първоизточник? Напоследък започна много често да ми се случва, честно казано. ("Често" е относително понятие, при положение, че гледам един филм на всеки два месеца, но както и да е.) "Вината в нашите звезди" ми оглавява класацията. Книгата въобще не ме грабна толкова, колкото филма и на него плаках много повече. И бях много доволна, че историята с бившата приятелка на Огъстъс не беше включена във филма, защото малко ми се струваше... не мога да го обясня. Не на място, да кажем. "Гаджето ми си е имало бивше гадже, което също е било в напреднал стадий на рак, ама тя е починала и я е преживял. И мен евентуално тъй ще ме преживее, it's ok." Напълно нормален случай, разбираш ли.

Alright, не знам със сигурност кой ме чете, за да го тагна, но да опитаме: Ева, Гери, Ана, Габриела и Лияна.